Активирано парциално тромбопластиново време (Activated Partial Thromboplastin Time, APPT)

 

АРРТ е изключително полезен и ефективен метод за наблюдение на пациенти с проблемно кръвосъсирване, за оценяване ефекта на терапията при прокоагулантни смущения, както и основа на няколко специфични процедури в тестове за определяне на факторите на кръвосъсирване. АРТТ е широко използван тест за мониториране и регулиране на терапия с хепарин. Присъствието на неспицифични инхибитори, като лупусен антикоагулант, може да удължи АРТТ. АРТТ е чувствително и към понижени концентрации на факторите Fleicher и Fitzgerald І, ІІ, V, VІІІ, ІХ, Х, ХІ и ХІІ.

 

Репродуктивен имунофенотип (RIP)

 

Определянето на типа и относителния дял на различните популации бели кръвни клетки в периферна венозна кръв, е от важно значение за установявяне на рискови за бременността фактори. Установяването на критични проценти на циркулиращите CD56+ клетки обикновено е свързано с репродуктивни неуспехи. Повишено съотношение на CD4+/CD8+ се наблюдава при голям брой автоимунни заболявания, включително и при синдром на автоимунен репродуктивен неуспех. Установяване на повишени циркулиращи CD56+ клетки е полезно при диагностициране на пациенти, при които съществува риск от невъзможност за имплантиране или от загуба на кариотипно нормална бременност. При тези групи пациенти се наблюдава повишение на процента живи раждания след терапия с интравенознен имуноглобулин.

 

Активиран репродуктивен имунофенотип (aRIP)

 

Определянето на различни субпопулации бели кръвни клетки в цяла кръв има важно диагностично значение за установяване на рискови фактори за прекъсване на бременността. Репродуктивният имунофенотип дава възможност за откриване на пациенти, при които съществува риск от неуспешна имплантация или загуба на кариотипно нормален плод, в следствие на повишени циркулиращи NK клетки (CD56+). Активираният репродуктивен имунофенотип отразява не само процента на циркулиращите лимфоцити (подобно на репродуктивния имунофенотип), но също и на активираните NK- и Т-клетки. При жени с неуспешна имплантация след IVF/ET се наблюдава значително по-висока експресия на активационните маркери CD69+ и HLA-DR върху NK- и Т-клетките.

 

Анти-ИгА антитела (Anti-IgA Antibody)

 

Понижената серумна концентрация на ИгА може да се дължи на липсата на синтеза или повишеното му елиминиране от циркулиращи анти-ИгА антитела. Разграничаването на тези две причини за ИгА хипогамаглобулинемия е важно, тъй като присъствието на анти-ИгА антитела излага пациента на висок риск от анафилаксия при вливането на интравенозен имуноглобулин.

 

Антинуклеарни антитела (ANA)

 

Значителен брой автоимунни заболявания са свързани с наличието на автоантитела, насочени срещу ядрени антигени. Към автоимунните заболявания, освен системен лупус еритематозус (SLE) и други съединително-тъканни заболявания, може да се причисли и синдрома на автоимунен репродуктивен неуспех (Reproductive Autoimmune Failure Syndrome – RAFS). RAFS е свързан с повтарящи се аборти, неизяснен стерилитет или ендометриоза и наличие на циркулиращи автоантитела, включително и антинуклеарни. Наличието на антинуклеарни антитела е важен показател, подпомагащ диагностицирането на пациенти, при които съществува риск от развитие на SLE, съединително-тъканни заболявания и RAFS, което от своя страна определя избора на оптимална терапия.

 

Антифосфолипидни антитела (АРА)

 

Антифосфолипидните антитела (АРА) са хетерогенна група от автоантитела, които свързват анионни и биполярни фосфолипиди. Наличието им се свързва с репродуктивни неуспехи, клинично характеризирани като повтарящи се аборти, фетална загуба, необясним стерилитет и свързана със стерилитета ендометриоза. Антифосфолипидните антитела се установяват също и при тромботични състояния. Изяснена е връзката между повтарящи се спонтанни аборти и наличието на АРА в серумите на тези пациенти. В много проучвания и публикации се съобщава благоприятния ефект на терапия с хепарин, аспирин и интравенозен имуноглобулин за успешното протичане на бременността при АРА-позитивни жени. Повишен титър на АРА е установен и при жени, претърпели неуспешни ин витро оплождане, особено в съчетание с ендометриоза или тазово-възпалителна болест.

 

Антитиреоидни антитела (АТА)

 

Етиологията на някои репродуктивни неуспехи, включително неизяснен стерилитет и повтарящи се аборти е свързана с автоимунитет. Автоимунните тиреоидни заболявания се характеризират с присъствие на антитиреоидни антитела, и по-специално – антитиреоглобулин (TAT) и антитела срещу тиреоидна пероксидаза (антимикрозомални антитела, MAT). Доказано е, че тиреоидните автоантитела са независим маркер за повишен риск от загуба на плода. При жени с антитиреоидни антитела, бременността завършва с аборт два пъти по–често в сравнение със жени, при които не се откриват такива антитела. Нивата на тиреоглобулиновите и микрозомалните антитела са право пропорционално свързани с честотата на спонтанните аборти, като не съществуват доказателства за специфичността на автоантителата. Приблизително при 30% от жените с повтарящи се аборти се откриват един или и двата типа антитиреоидни антитела. Антитиреоидните антитела са свързани също и с имплантационни проблеми след ин витро оплождане (IVF) и ембриотрансфер (ET). Ендометриалната биопсия при жени с антитиреоидни антитела, подложени на IVF процедура, показва повишен брой активирани Т-лимфоцити в ендометриума, секретиращи предимно Th1 цитокини и по-малко Th2 цитокини, в сравнение с резултатите, получени от ендометриална биопсия при жени без антитиреоидни антитела. При жени с антитиреоидни антитела се наблюдава повишение на успешните бременностти след IVF/ЕТ след провеждане на терапия с интравенозен имуноглобулин.

 

Антиовариални антитела (АОА)

 

Антиовариални антитела (АОА) се откриват при жени с преждевременна овариална недостатъчност, намален яйчников резерв и с неизяснени причини за стерилитет. Успеваемостта на ин витро процедурата при жени, позитивни за АОА е понижена в сравнение с тази при жени, при които тези антитела не се откриват. При пациенти с установен повишен титър на антиовариални антитела се наблюдава по-слаб отговор на стимулация с гонадотропини, както и понижен процент на забременяване. Честотата на повишени антиовариални антитела сред жени с преждевременна овариална недостатъчност варира между 35% и 69%.

 

CA-125

CA-125 е муцино-подобна молекула, която се синтезира от мезотелните клетки на перитонеума и ендотела. Серумните нива на CA-125 са повишени при повече от 80% от жените с овариален карцином и при 50% от жените с ендометриоза. Връзката между повишените серумни нива на CA-125 и ендометриозата е най-силно изразена при пациенти в ІІІ и ІV стадий, сравнени с пациенти в І и ІІ стадий на ендометриоза. Определянето на серумните нивата на CA-125 с цел диагностициране на ендометриоза, се характеризира с 85% специфичност и чувствителност между 20% и 50% в зависимост от това в каква фаза е заболяването.

 

Ембриотоксичeн тест (ETA)

Значителна част от двойките в репродуктивна възраст страдат от неизяснени причини за стерилитет, повтарящи се аборти и стерилитет, свързан с ендометриоза. Данните, събрани при изследването на тази популация от пациенти, предполагат наличие на циркулиращи ембриотоксини, свързани с репродуктивни проблеми. Преобладаването на ембриотоксична активност сред жени с повтарящи се аборти е между 10% и 15%, а при неуспешни IVF опити – от 20% до 25%. Наличието на ембриотоксични фактори се установява и при жени с неизяснен стерилитет и ендометриоза.

 

HLA-G

 

Главният комплекс за тъканна съвместимост (МНС, HLA), известен като участник в регулацията на междуклетъчните взаимодействия при имунен отговор. Повлиява и  набор от репродуктивни фактори като предпазването на семиалогенния плод от имунните атаки на майчиния организъм и регулирането на растежа на ембриона преди имплантация, които имат ключово значение за успешното задържане на плода.  HLA-G e ген от клас I на семейството МНС, който има особено значение за репродуктивния успех и чийто белтъчен продукт се експресира върху повърхността на човешки ооцити, предимплантационни ембриони и плацентарни клетки. HLA-G изпълнява следните функции:

• Антивирусна защита

• Чрез взаимодействието си с Т-клетъчния рецептор индуцира Т-клетъчен толеранс и апоптоза на активираните цитотоксични Т-клетки

• Регулира секрецията на цитокини (IL-1, IL-3, IL-10 и TNF-α) чрез свързването към NK-клетъчен рецептор

• Изпълниява ангиогенни функции през бременността (HLA-G не се експресира при прееклампсия)

НLA гените кодират множество белтъчни изоформи, които изпълняват различни функци, обезпечаващи оцеляването на семиалогенния плод. Мутации в HLA гените биха могли да възпрепятстват тези функции, което да доведе до загуба на плода. Установени са поне четири различни мутации, които се асоциират със спонтанен аборт: HLA-G0104, HLA-G0105N, HLA-G01013 и полиморфизъм в промотор –725C/G. При алелите 0104 (0104 и 0104b) има заместване на аминокиселина Leu110Ile. Мутация 0105N представлява делеция на нуклеотид за аминокиселина 130. Мутацията  01013 е без клинична изява. Рискът от спонтанен аборт е по-висок дори ако само единия от родителите е носител на мутация –725C/G.

 

Общи серумни имуноглобулини (IgG, IgM, IgA)

 

При пациенти с автоимунни заболявания се установяват отклонения от нормалните стойности на отделните класове серумни имуноглобулини. Висока честота на такива отклонения се установява и при жени с ендометриоза, повтарящи се аборти, стерилитет и невъзможност за имплантация след IVF. Установено е, че хипергама-глобулинемията понижава процента на клиничните бременности след IVF процедура.
При пациенти, насочени за терапия с интравенозен гама-глобулин, се изследва предварително серумен IgA с цел изключване на хипогама-глобулинемия А, рисков фактор за наличие на анти-IgA антитела, наличието на които може да доведе до анафилаксия.

 

Инхибин А (Inhibin A)

 

Инхибините са гликопротеини, които принадлежат към суперсемейството на TGF-β (Transforming Growth Factor β). Те представляват хетеродимери, състоящи се от една α- и една β-субединица, свързани чрез дисулфидни връзки: инхибин-А (αβA) и инхибин-В (αβB).

Инхибин А се секретира от лутеалните клетки на яйчниковите фоликули в лутеалната (секреторна) фаза на менструалния цикъл, както и от фетоплацентарните клетки в периода  на ранна бременност. В сравнение с жени, които имат нормален менструален цикъл, серумните концентрации на инхибин А са по-ниски при жени с дефекти в секреторната фаза на менструалния цикъл. По време на бременността, между 4 и 7 гестационна седмица, титърът му е понижен при жени, чиято бременност е завършила със загуба на плода в сравнение с концентрацията му в същия период при жени с бременност, завършила с живородено дете. Многоплодната бременност както и спонтанните аборти в първия триместър от бременността възникват често при ин витро процедура. Това налага нуждата от въвеждането в диагностичната практика на показатели, с чиято помощ би могло с голяма точност да се установи имплантационния потенциал и риска от застрашена бременност. Научни изследвания доказват, че серумната концентрация на инхибин А е много по-точен маркер за предвиждането на риска от спонтанен аборт, отколкото концентрацията на чХГ (човешки хорион гонадотропин).

 

Инхибин В (Inhibin B)

 

Определянето на серумната концентрация на Inhibin B дава възможност за нов подход при определяне на яйчниковия резерв. Чрез яйчниковия резерв се характеризира способността на яйчника да отговаря на стимулация с гонадотропини, чрез продуциране на достатъчен брой яйцеклетки с добро качество, от които да се развият нормални ембриони. Инхибин B се секретира от гранулозните клетки на яйчниковия фоликул. Основната част от серумния инхибин B се секретира от големите или доминантни фоликули, тъй като секрецията им на инхибин B е 10 пъти по-висока от тази на фоликули с диаметър до 4 mm. Инхибин B контролира секрецията на FSH от хипофизата. Следователно, определянето на инхибин B е по-точен метод за оценяване на яйчниковата функция от FSH. Серумната концентрация на инхибин B, определена на трети ден от менструалния цикъл има прогностична стойност по отношение на отговора на яйчниците на стимулация с гонадотропини. Жени със серумна концентрация на инхибин B по-ниска от 45 pg/ml през трети ден от менструалния цикъл се нуждаят от 50% по-високи дози чХГ. При тези жени се наблюдава понижение с 33% на броя на получените яйцеклетки от пункция и съответно по-малко ембриони за трансфер. Така възможността за бременност се понижава с 70%. В случай на настъпила бременност при жени със серумна концентрация на инхибин В по-ниска от 45 pg/ml се регистрират двойно повече спонтанни аборти, отколкото при жени със стойности над 45 pg/ml.

При мъже в репродуктивна възраст инхибин B се секретира от сертолиевите клетки и концентрацията му може да се използва като маркер за определяне на жизнеспособността на сперматозоидите. Установено е, че инхибин B има прогностична стойност за изхода от ТЕSE при мъже с необструктивна азооспермия. При понижени стойностти на инхибин B е по-малко вероятно да се изолират сперматозоиди след TESE процедура.

 

 

Лупусен антикоагулант (LA)

 

Лупусен антикоагулант (LA) се свързва с различни клинични състояния като артериални и венозни тромбоемболии, тромбоцитопения и повтарящи се аборти. LA е антифосфолипидно антитяло, насочено срещу отрицателно заредени фосфолипиди, като функционално се открива по удълженото активирано парциално тромбопластиново време (АРТТ) и протромбиново време (РТ). При пациенти с повтарящи се аборти LA варитра между 1% и 5% в зависимост от изследваната популация. 86% от всички бременности, при които не е приложена терапия, завършват с усложнения и загуба на плода.

 

Тест за NK клетъчна активност (NKa)

 

NK клетките са лимфоцитна субпопулация, експресираща повърхностен маркер CD56. Те са големи гранулирани лимфоцити, произхождащи от костния мозък, които циркулират в периферната кръв преди да се локализират в специфични тъкани. NK клетките са най-застъпената лимфоцитна популация в секреторния ендометриум и в децидуата по време на ранна бременност. Приема се, че участват в регулацията на клетъчната миграция на трофобласта. Тестът за NK клетъчна активност определя способността на функционалнно активирани NK клетки да атакуват таргетни алогенни клетки, както и способността на интравенозния имуноглобулин (IVIg) и Intralipid да подтиска тази активност. NK активността може да се измери с помощта на биологичен метод, при който се определя способността на активирани NK клетки да “убиват” таргетни за тях клетки (К562 клетъчна линия).

Повишена цитотоксична активност на периферни и ендометриални NK клетки е установена при пациенти, подлагащи се на ин витро фертилизация, които са претърпели спонтанна загуба на плода или неуспешен IVF цикъл. 40% от IVF пациентите с диагноза ендометриоза се характеризират с повишена NK клетъчна активност. Откриването на повишена NK клетъчна активност позволява назначаването на адекватна терапия.

 

Протромбиново време (PT)

 

Тъканният тромбопластин е липопротеин, който се открива в много тъкани при бозайници. В присъствието на калциеви йони, тромбопластинът активира външните пътища на коагулация. Протромбиновото време (РТ) определя времето за превръщане на фибриногена във фибрин под действието на тромбин.
РТ методът е чувствителен към недостатъчност на факторите на кръвосъсирване – Фактрор ІІ, V, VІІ, Х. PT може да бъде удължено в следствие на наследствени нарушения в коагулацията, чернодробни заболявания, недостатъчност на витамин К или при терапия с орални антикоагуланти.

 

Алел за прогестеронов рецептор

 

Стерилитет с неизяснени причини се среща при до 20 % от двойките, които търсят лекарска помощ при безплодие. За част от случаите възможното обяснение е дефект в лутеалната фаза, тъй като прогестеронът е от съществено значение за имплантиране на ембриона. Идентифицирани са генетични мутации в прогестероновия рецептор (PROGINS) и е установено, че те са по-разпространени сред жени с неизяснен стерилитет в сравнение с фертилни жени. Тези мутации също така са свързани с повишен риск от рак на гърдата и рак на яйчниците.

 

 

SDI тест (Spermal DNA Integrity Test)

 

Качеството на сперматозоидите определя не само броя на оплодени яйцеклетки, но и последващото ембрионално развитие – скорост на развитие на ембрионите, формирането на бластоцист и имплантацията. Показателите за качество на сперматозоидите, използвани при SDI теста, са различни от тези, включени в стандартния семенен анализ (брой сперматозоиди, подвижност, морфология и др.). Чрез този метод се определя процента на увредена ДНК на сперматозоидите и се изразява като индекс на ДНК фрагментация (DNA Fragmentation Index, DFI) – процент сперматозоиди, съдържащи фрагментирана ДНК, както и високо ДНК оцветяване (High DNA Staining, HDS) – процент спермални клетки с некомпактен (незрял) хроматин.

 

Y-хромозомни микроделеции

 

Безплодието засяга приблизително от 10% до 20 % от двойките в европеидната раса. Причината за половината от случаите на безплодие се дължи на мъжки фактор. Микроделециите в Y хромозомата са генетично заболяване, което води до азооспермия и тежка олигозооспермия. Проучванията показват, че един от всеки пет или 20% от мъжете с идиопатична (с неясен произход) азооспермия, тежка олигозооспермия и/или тератозооспермия имат една или повече микроделеции. Важно е да се идентифицират индивидите, които имат Y хромозомни делеции, защото тези делеции се унаследяват при интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди (ICSI).